Идеята се роди спонтанно, някак авантюристично. По-скоро емоционален порив, отколкото разумно начинание. Прегърната от шепа ентусиасти, „Аризония”, с предизвикателното доуточняване „фестивал на българската култура, изкуство и спорт” – СТАНА! Получи се. Е да, не продължи достатъчно дълго, но наистина се получи. Краткото времетраене, съвпадането с „Цветница”, липсата на места за сядане... (традиционните коментари от „доброжелателите”), с други думи, несъвършенствата на това събитие (ЗАЩОТО Е СЪБИТИЕ), са резултат на технически причини. По-важен е фактът, че на първи април 2007 год., неделя вечер, тук в Аризона, на хиляди мили далеч от България, възкресихме атмосферата на нашата родина и на времето, от което идваме. Времето, когато гордостта ни се измерваше с талантите и постиженията в духовна, физическа или интелектуална сфера, а не в размера на банкова сметка, конски сили или квадратни стъпки.
Бих искала чрез страниците на в.”Български хоризонт” да се изкаже благодарност на всички, които допринесоха за това – едни като изпълнители и участници, други като организатори, трети като дарители, защото всички тези групи са необходими и взаимнозависими елементи. На този етап ще пренебрегнем степента на принос, защото по-важно е, че се събрахме безпроблемно, безконфликтно, на едно и също място вестник, църква и ресторант ведно с неангажираните към която и да е група българи! Дай, Боже, на следващия етап и да заработим всички заедно.
И доказано е – побеждават онези, които се обединяват. Петдесет щата определят силата на тази държава, в която сега живеем. Европейският съюз е също форма на обединена сила. Шепа българи сaме на тази географска ширина, ако не сме заедно, ще се претопим в гърнето, ще се обезличим и изличим .
Традициите създават общностите. Ние сме млади в това отношение, ще ни сплотят дейности от всички за всички, включително и за новото ни обкръжение – колеги, приятели и бизнес партньори от небългарски произход. Дишаме въздуха на тази държава, ядем хляба й, тъпчем земята й, малцина са поканени специално тук – моралът и доброто възпитание изискват добър етикет, освен че подобни контакти с американското общество, ще осигурят и респект към нашата национална принадлежност.
Тържественото откриване на концертната му част с благословията на Владика Симеон, постави точния тон, който бе подет от световно популярната, брилянтна оперна изпълнителка Мариана Попзлатева и в кореспонденция с идеята на фестивала, тя изпълни българския химн и „Ода на Радостта”.
Прочувственото слово на посланик Елена Поптодорова произнесено на двата езика – български и английски, плени публиката. Градусът на програмата незабавно стигна високо измерение с дефилето от красивите български модели на Галина Михалева. Само по себе си модното шоу е събитие – мнозина са чували, малцина сме видели преди това колко уникални, красиви и вълнуващи биха могли да бъдат идеите на Галина, а в случая те намериха още по-подчертана изява чрез Ивета, Смилена, Дияна, Мария... От там нататък всеки, които излезе на сцената – от водещите Ники и Ангел, през Деница Иванова (попмузика), Марина Лойд (вокал и пиано), Пеги Христова (басня), Радка Шидерска (поезия), Таня Радева („Дилмано Дилберо” – английски хумористичен вариант)- всички и всеки един от тях попадна на точното място в мозайката на концерта. Новите лица и непознати до момента таланти на Михаела Стойкова („Руфинка”), Николай Кърчев и Атанаска Делева (бални танци), в едно с Марианините великолепните интерпретации на популярни оперни арии, екзалтираха още повече зрителите, докато калейдоскопът се завъртя наистина неудържимо с български хора на финала.
За вечерта може да се говори още много, а онези които искат да видят повече на DVD, Марк Оррис (markorris1@cox.net) би могъл да им съдейства след 20.IV.2007.
Концертът беше едната страна на нашия фестивал. Ефектът му всъщност се подготви от многообразните изложби: фотография (Огнян Кърчев, Тошко Спасов, Васко Цончев, Юлия Мелнишки, Венцислава Конова), стенопис (Нато Велков), изобразително изкуство (Иван Андонов, Мартин, Цветан Балчев – Жак дю Бал, Крас Горин, Ивет Гешева), скулптура (Джордж Кериш); от елегантното представяне на Светослав Колев (металопластика), от етнографския кът и уникалната BWM кола -реплика 1935-1940 г. на Даниел Георгиев; от многобройните спортни медали на Искра Балчева, Петя Страшилова и др. в спортния дисплей.
Самият бюфет сам по себе си се оказа изкуство в аранжирането на храни, цветове, сребро... Заслугата е главно на Теменужка и Оги Кърчеви, но зад изобилието и елегантността стоят още много българи. Светлото присъствие на Полина Koвачева и игривата закачливост на Стойчо зад бара, внесоха допълнително весела нотка в настроението.
В края на вечерта Дани Грозданова и Елка Стойкова, заедно с няколко български деца, разиграха щедра томбола.
Главните спонсори бяха: INTERNETTOURS - Los Angeles, три екскурзии на обща стойност $1,680; Д-р Манов - избелване на зъби; Искра Балчева - масажи; Мариана Колева – серия от козметични услуги; Бойка Бижева, ресторант „Мираж”, Кево от Пловдив и други. През цялото време DJ Кики, както винаги, беше абсолютно точен, а аранжиментите от цветя на Диана Спасова – изумителни. Диана и Тошко Спасови са и проектантите на логото и програмите, а заедно с Деси Чолакова - и на поканите.
Не така очевиден, но много важен бе приносът на Васил Цончев, Бойка Алексиева (връзка с медии), Антоанета Стойчева, Смилена Иванова, Илия Димитров, Христо Петров (лимузина), Георги Tрендафилов, Рамбо, Петър Бобев, Стоян Стоянов, Миглена Ганчева, сем. Нарадикян, Антоанета Балабанова, сем. Джамбазови, Dani Dental Studio, Ерик Горин и наистина много, много други.
И все пак, най-доброто от тази вечер, е фактът, че фестивалът се превърна в общо дело, във всеобщо удовлетворение. На хубав празник - Цветница, се проведе „Аризония”. Дано това да е и знак, начало на нова фаза във взаимоотношенията ни.
Дафни Кърчева-Оррис
Инициатор и главен координатор на фестивала
Елена Поптодорова (специален гост
на фестивала) и част от организаторите на събитието
Самият бюфет сам по себе си се
оказа изкуство в аранжирането на храни, цветове, сребро...
В изложбената зала на фестивала
