С откритието на компютъра и успехите на генното инженерство, с целия необикновен подем на човешката мисъл през последните десетилетия, ние, хората, започнахме да си мечтаем, че ще победим болестите, даже старостта, а защо не и настъпването на края? И ако сега, а не в Средните векове, прочетем Библията, текстовете за съществуващия Рай няма да ни се сторят толкова необясними.
Имало е много цивилизации на Земята и във Вселената, вероятно и при много от тях човек /или да ги наречем “човекоподобните”/ са били вечно здрави и безсмъртни, но е идвал грехът и те са загубвали своя Рай и райския си живот в него. После са изчезвали...
И много време след това животът пак се е появявал, като е тръгвал отново по спиралата от примитивното към ново усъвършенствуване.
Сигурно и сега е така.
Стигнали сме много напред, говори се, че можем да сменяме човешките органи, да правим вечно туптящи сърца и да живеем, първоначално, по няколко века, после и вечно.
Само че вечният живот не е във възможностите на човека, а на Бога. На Твореца.
Защото Той е единственият, който може да даде някому Душа.
Душата на човека е нещо така сложно и непонятно за нас, както Космосът е непонятен за мравката сред полето. И всичките ни открития и достижения приличат на успеха на мравката, понесла на рамо мокроскопичното семенце, ако онова, което постигаме, е само материално.
Ние все повече забравяме морала, смисъла на Живота, който Бог ни е вдъхнал в нашата душа.
Затова и човешките изобретения не струват нищо без Божественото зърно в душата.
Може да измисляме всякакви лекарства, но те не ще помогнат на човечеството, ако сатаната ги превърне в стока за продан и от тях някой печели огромни пари за да си купува нови и нови коли, къщи и удоволствия. Защото неговата цел става не да лекува, а да се обогатява.
Може да измисляме неизчерпаеми енергии, като атома, но той се превръща в самоубийство, ако дяволът прави с него атомни бомби.
Може да измисляме телевизии и правим филми за милиони, но те ни убиват, ако сатаната-дявол ни вдъхва чрез тях аморалност, насилие, жестокост и пороци.
Най-големите умове на днешната цивилизация предупреждават, че избирайки материалното пред моралното нашата цивилизация върви към своето самоунищожение.
Но искам да ви преразкажа едно оптимистично тълкувание на Божествените текстове, където се казва следното:
“Когато Иисус говори за Рая той не е мислил за миналото. Не, Спасителят говори за бъдещето! Той е знаел, че целият ни земен дом ще стане Рай. Така Бог ще изпълни своята първоначална цел за човечеството и за нашата земя”.
Раят не е легенда, а реалност, която трябва да бъде възстановена, нещо, което ни предстои. Божието Слово, Библията, ни го представя и като бъдеще, което ще споходи човечеството, когато възприеме истината, че първичното и Божествената мисия, възложена на него е ДУХОВНА, не материалното и тленното, което ни принизява до безсловесните твари.
“Болестите, старостта и смъртта няма да съществуват повече. Тогава очите на слепите ще се отворят, и ушите на глухите ще се отпушат, тогава сакатият ще се движи като левент, езикът на немия ще запее” /Исаия 35:5, 6/.
“Сам Бог, техният Бог, ще бъде с тях /с човечеството/. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече. Нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка, първото премина” /Откровение 21:3, 4/.
“Злотворниците ще се изтребят... Още малко и нечестивият не ще го има вече, човешката доброта ще наследи земята” /Псалм 37:9, 11/.
“Ще цъфти праведният, и мир ще изобилва, докато трае луната” /Псалм 72:7/.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
