От България още знаем за “плачещите икони”, които ни удивяват и карат да се замисляме за земните си дела. Какво по грозно дело може да направи човек от това, с което е накарал Божията майка да рони сълзи?
Вярващи и невярващи се отнасят с почит и смирение към иконата на Света Богородица, прегърнала своя син, Иисуса, Спасителя, дошъл на земята заради хората, и когото тя в прегръдките си пази... Това е свещеното начало на нашата Христова вяра.
Разказвали са ми за прочутата несебърска икона. Как един ден преди много години, било е още по време на робството, в Несебър видели закачена на най-старото дърво в града си плачеща икона. Те я свалили и отнесли в църквата. На другата сутрин я видели отново на дървото и пак я свалили и отнесли в църквата. И така още веднъж... На четвъртия ден Дева Мария се явила на сън на някой стар човек в града и му казала, че трябва да построят църква. Местните хора веднага се хванали на работа. Много къщи дали пари, продали реколта, събрали необходимите средства, накупили материал и сами почнали да строят. Жените носили пясък в престилките си и готвели храна за майсторите...
Издигнали храма. С него несебърци имали вече повече от 60 църкви в градчето си и сега човек се чуди, като знае, че за последните петнадесетина години в България са построени сигурно само четвъртинката от онова що са имали за духовността си само жителите на малкото крайморско градче. Тогава – по време на робство.
Столетия хората от морския бряг и от вътрешността на страната идвали да се молят на Света Богородица за здраве и живот. И се връщали ободрени, излекувани и щастливи.
Носи се легендата, че когато през 1880 година старото дърво паднало, в корените му намерили толкова злато, колкото навремето събрали за строежа на църквата.
Има и в Чикаго една такава икона. Тя е толкова прочута, че за нея прииждат хора от много щати. Нарича се “THE MIRACULOUS LADY OF CICERO, ILLINOIS” и се намира в църквата St. George Antiochian Orthodox Church. Разказват, че по време на голям пожар всичко около самата икона изгоряло и много страдания претърпели хората, само иконата останала цяла и невредима. Но когато я видели след бедствието всички били поразени: от очите на Светата Майка капели сълзи и тя сякаш по-здраво притискала до себе си Младенеца.
Оттогава и до днес иконата има чудодейна сила. Църквата е винаги пълна с хора и, казват, молитвите на мнозина разкаяли се страдащи и болни хора се чуват. Интересното е че тази църква е построена с общите усилия и на християни и на мюсюлмани. Намира се на пресечката на улиците “Остин” и “Рузвелт” и там могат да влизат хора от всички религии.
Величието на Божията майка е еднакво силно за всеки човек. И когато той силно вярва в Светата Дева Мария и нейната майчина любов към синовете човешки, те всички са и нейни синове, тогава и пътят към победата над болести и страдания е по-верен и сигурен.
Много хора се питат – нима истина може една земна жена да роди Бог. Разбира се, че не може. Но един Бог може да се превъплъти и дойде на нашия свят роден като човек...
Понякога ме питат – може ли човек като мене, който е изцяло в един материален свят, винаги в работа, винаги с боя и четки за боядисване, изправен до стени, които не се свършват никога, дигнал глава към тавана, който ти взима всичките сили, докато смениш цвета му, може ли такъв човек да вярва в нещо невидимо, толкова далече от нас? Може ли да изпитвам удовлетворение, когато запаля свещичка и се помоля пред Божиите и на светците икони?
Аз зная само едно: за да си с Бога и да си щастлив от своя живот трябва да вярваш силно! Така силно вярвах, когато преди години бях почти пред края. И тогава повярвах в единственото спасение на човека и човечеството. Тогава се обърнах към Бога. И Той, кой друг, ми даде силата да победя сатанинската болест, да се върна в живота.
И аз не си задавам въпроса – плаче ли в действителност или не плаче чудотворната икона на Светата Божия Майка. Аз зная, че ако не образът пред мен то има някъде – толкова по-висшо от нас сега място и време, където Творецът и много преминали през висши стадии на развитие човешки души бдят над нас и също изпитват мъка от несполуките и заблужденията и радост от духовното ни издигане, от нашата Вяра и добродетели...

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад