Ако си спомняте, драги читатели, през април т.г. стана дума за това, което е писал един известен писател, чието духовно слово кара хората да се замислят за своето битие и вярват в бъдещето. Известно е, че неговата поема “Молитва за закрлила” е била и на лунно пътешествие - заедно е един от американските астронавти. Самият факт, че човек, стъпил на друго небесно тяло, е отишъл там и със нвоята вяра в Твореца означава много.
Джеймс Фриймън, написал множество книги, проповеди и студии, казва на нас, хората, които се колебаем тук на земята между материалното и духовното, че душата на човека не загива никога, че тя само се променя и е безсмъртна. Той ни съветва да изграждаме живота си в духовен покой и любов, опирайки се на Божествената сила и величие на Създанието, тълкувайки скритите символи във вдъхната ни същност.
“Душата притежава собствена субстансция. Това, че е невидима не опровергава нейната реалност – казва Фриймън. – Душата не може да бъде измерена на дължина или да я претеглим с везни, не е възможно да се види или докосне, Но тя съществува.”
Но къде отива душата, когато се освободи от своята временна обвивка?

Джеймс Фриймън дава следния отговор:
“Вие сте като морето, което образува вълните. Една вълна изчерпва себе си, но морето не изчерпва силата си. И вие никога не се изчерпвате. Вие можете да приемете нова форма безкрайно много пъти. Вие сте вечно обновяващото се и вечно разкриващо се проявление на безкрайния живот. Вие сте духът на Безкрайното, което се движи в безкрайността.
Вечността не представлява преход от съществуване към несъществуване. Реален е само животът. Истината е в това, че ние не можем да умрем, защото ние сме животът. Животът е енергия. Животът е проявление. Ние можем да променим нашата форма и да изчезнем отвъд границите на видимостта, но ние не можем да престанем да бъдем. Ние не можем да сме отделени от живота. Не можем да сме по-малки от живота.
Животът е път, който криволичи между хълмовете на времето. Зад всеки завой ни чака нов изглед. Хората са странници по този път, който преминава през цялата вечност.”

Отивайки си от този свят, хората не престават да съществуват. Те само изчезват от нашето полезрение.

Удивително е с каква лекота този духовен творец ни представя най-тежкото нещо, което предстои на всеки човек. Срещата с отвъдното. Защо е толкова страшно това време?
“Причината е в това, че неизвестното ни плаши. Нима обаче всеки ден от нашия живот не е приключение, стъпка в неизвестното?
Ние не знаем подробности за това, което се намира от другата страна на нашия тукашен живот. Но ние можем да сме сигурни, че това там също е живот. Животът присъства както от тази страна, така и от другата страна.
Пътят в отвъдното не е нито зло, нито добро. Прави ли сме ние като казваме, че когато се отваря нова страница в книгата, се случва нещо лошо или добро? Добро или зло е паузата между две ноти? Отварянето на нова врата добро или зло е?
Преминаването от едно състояние в друго - това е част от живота, точно както част от живота е сънят. Сънят се сменя с бодърстване. Нощта се обръща в ден. По този начин, гибелта на тукашното тяло е само преход от един живот към друг.

Краят? Това е ново начало!

Кончината в този свят е онази врата, през която ние влизаме в другата стая. Тя е паузата между две ноти на още незавършената симфония. Тя е нова страница, нова глава в книгата на живота. Тя не е край, а ново начало.
Ние не можем да кажем какво точно ще стане, когато преминем през тази врата. Въпреки това, ние можем да се доверим на Пазителя на вечността. Животът представлява създание на велик и добър разум. Редът и осмислеността на живота превъзхождат нашето разбиране.”
Защо ние трудно можем да осъзнаем това? Джеймс Фриймън го обяснява десетки пъти в своите философски книги и проповеди. Четейки написаното от него ние вярваме на разумните му доводи:
“Кой от нас би могъл да планира създаването на звездите, или поне на един атом? Кой от нас би могъл да обзаведе и да направи пригодна за обитаване Земята, установявайки фино равновесие между силите, от които зависи самото съществуване на човека? Кой учен би могъл да направи човешкото тяло? Кой философ би могъл да измисли закони, управляващи разума и пространството? Кой поет би могъл да измисли любовта и чудото?
Ние можем само да се доверим на онзи Разум, който е създал нашия свят. Ние не сме били предназначени за смърт, неуспех и болка. Ние сме били предназначени за това да живеем живот, пълен с доброта и обич. Ние сме деца на Безкрайното. Ние имаме божествена съдба. Ние се движим напред и прогресираме, изпълнявайки тази съдба.
От Безкрайното сме дошли и в Безкрайното ще се върнем.
И нашето движение натам е възходящо. Преминавайки през безбройни прераждания, ние сме се издигнали до нашето днешно положение. Стъпка по стъпка, ние вървим към по-възвишени преживявания”.

Слънцето на живота никога не залязва

Според Фрийман ще дойде време, когато човечеството ще се издигне достатъчно високо в своя духовен ръст и тогава ще разбере, че животът действително е един вечно продължаващ процес.
“Сега ние живеем във видимост на светлина и тъмнина, живот и смърт. Ако се гледа от земната повърхност, слънцето изгрява сутринта и залязва вечерта. Но ако се издигнем достатъчно високо над повърхността на земята, ще видим, че слънцето никога не залязва. То сияе непрестанно. Точно както и слънцето на живота никога не залязва. Ако бихме могли да се издигнем достатъчно високо, бихме видяли, че животът е продължаващ се процес.
Една от целите на нашия живот е да се издигнем към онова ниво, където ще съзерцаваме не видимостта на смъртта, а нашата духовна природа на деца на Всевишния. В нашата духовна еволюция ще настъпи етап, когато смъртта ще бъде победена. Ние ще се облечем в светлината на вечния живот, обладавайки вечно обновяващо се тяло и вечно разкриващ се разум.
Видимостта на нещата се променя, но ние можем да сме сигурни, че придобитите от нас в това въплъщение съкровища - любовта, мъдростта на сърцето, силата на вярата, възхищението от красотатта и истината - ще останат завинаги с нас.
Ние сме моряци, плаващи през океана на вечността и сме снабдени с всичко необходимо за нашето пътешествие.

Хайде тогава да плаваме с вяра и мъжество в сърцата.
След всеки залез неизбежно следва нов изгрев!”

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад