Силата на Божието слово е позната на добрия християнин. Господ Исус Христос смята своите разговори и поучения с хората за най-важно дело на земния си живот. Той постоянно проповядва по градовете и селата в Юдея, Самария, Галилея, Десетоградието, Тир и Сидон. За него има значение да говори на хората и в големия град и в малкото селце. И в храма и в частния дом. На своите ученици той казва:
„Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички народи” /Марк 16:15/.
Служението на словото, според Митрополит Симеон е съществена част на спасението на християните.
„Божието слово е дадено на всички. Християнинът, с помощта на Божията благодат, трябва и може да разбере неговите изисквания" /Йоан 2:27/
Но действително всички ли ще разберат? Всички ли чувстват благотворното въздействие на Божието слово? Животът сочи обратното. Хората не го познават достатъчно, не знаят неговите изисквания. И те очакват да го прочетат или чуят като проповед или беседа. При това добрият личен пример е задължителен.
Спасителят Исус Христос не отказва своята помощ на никого от нуждаещите се. Всички страдащи и обременени, всички бедни и нещастни /физически и духовно/ намират в думите и делата му изцеление, състрадание, утешение, Той не познава покой в служението Си на хората, забравя личните си потребности и нужди.
Това е примерът какви трябва да бъдат хората, които избираме да ръководят държавата, града, селцето. Исус може да каже дори на враговете Си:
„Кой от вас ще ме укори за грях?” /Йоан 8:46/.
Спасителят е изисквал подобен Нему пример и в личния живот на апостолите. И те са живеели напълно съобразно с него. С чиста съвест, сигурни, че няма да срещнат възражение, апостолите са могли да кажат:
„Свидетели сте вие и Бог, как свято, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите.”
Или според апостол Павел:
„Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които правят като нас”.
Защото хората се нуждаят от чисти в душата и ръцете си водачи. А когато те показват с живота си как всичко, което вършат е отправено към личната им сметка, тогава и другите, по-малките от тях, започват да правят същото. И тогава заразата се разпространява из цялата държава, по целия народ. Защото животът на управниците и видните хора не може да се скрие, към тях гледат всички. И тежко на тази държава, в която първите хора са родени и живеят в корист и измама.
Сред примерите, които трябва да дават благочестивите хора и добрите управници, водачите на обществото, е и нещо на пръв поглед много земно и далече от нравствени норми. Но не е така. Става дума за чревоугодието, за една страст, която разрушава дух и характер у човека. Онзи, който не може да регулира ненаситността на стомаха си едва ли би могъл да се издигне в духа си.
„Както охранените птици не могат да летят нависоко, така и този, който угажда на тялото, не може да се издигне към небето”– казва Св. Йоан Златоуст.
Друг християнски проповедник казва следното:
„Благочестивият човек трябва да живее скромно и да не се отдава прекалено на сън, омайващи храни и питиета В противен случай сатанинските сили лесно ще го поразят с още страсти и ще го повалят”...
Особено важно е спазването на християнския пост.
Всички знаем онзи момент от живота на Спасителя, когато Той прекарва в пустинята 40 дни и нощи без хляб и вода, преживява и отхвърля всички изкушения на сатаната. С този свой пример Христос ни учи да побеждаваме чрез поста не само страстите, но и да утвърждаваме нашата воля. Това означава и че постът и умереността имат като цел усилване волята на човека, та да надвива на своите страсти . Затова и постът не трябва да се ограничава само с храната и питието, а да обхваща и начина на живот, дрехите, къщата, чувствата. Във всичко да има мярка и въздържание. Човек да знае мярката и в езика си, да се пази от лъжи, обидни думи, унижение на събратята си, от гневни изблици и празнословие.
Не само въздържанието от храна носи благодат. Истинската цел е отдалечаването от греховете. Трябва да се разкъса всяка връзка с неправдата, да се даде прошка, да се помогне на бедните и страдащите. Иначе каква е ползата ако не ядеш месо, но изяждаш ближните си, не влизаш в кръчмата, но ограбваш нагло съседа си, не вкусваш храна, но цял ден злословиш.
Постът освобождава духа от тежките окови на плътта. Човек става по-близък с духовния свят.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
