Ето че и най-оптимистично настроените хора вече усещат несигурността на съвременния свят. Ето, че и най-задоволените с имущество хора са притеснени от катаклизмите, с които днешната икономика и природа предупреждават света. Предупреждението е ясно и категорично: хора, вие не вървите по верния път! Вие сте подменили своята духовна същност и сте се предали на светски страсти, въвели ви в алчност и душевна пустота! Мнозина вече са подвластни на сатаната. Толкова много измами и машинации от страна на едни хора, за да си присвоят повече от земните блага, толкова много престъпвания на Божите заповеди - не лъжи, не кради, не убивай... водят вече до едно тревожно състояние на духовете, до недоверие към бъдещето на хората.

След като сатаната беше изгонен от небето той трябва да напусне и земята. Той още не е победил и още не е покрил земята с черната си мантия. Но ще го направи, ако не променим посоката по която вървим. Ако не потърсим нашето бъдеще в един НОВ СВЯТ!

“Защото, както новото небе и новата земя , които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви..” /Книга на пророк Исая, гл. 66:22/.
Ето, че и Бог пожелава и предвижда, че сатанинското безчестие, което е обзело много хора и общности трябва да намери своя край и да се създаде по-добро общество. А то може да стане само ако е изградено от нови хора, ако всеки в него поотделно се е превърнал в нов по дух и съвест човек. Това е основата на успеха. Хората трябва да се преродим сами в душите си - всеки отделно за себе си - и само тогава и светът ще стане друг. Бог казва, че този нов свят ще бъде винаги пред лицето му.

В писанието на Пророк Исая можем да прочетем и алегорично предадената картина какъв ще бъде този свят /гл.11:1-16/:
“И ще покълнат млади листенца от Иесеевия дънер, и клон ще израсне от неговия корен. И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвест и крепост, дух на знание и благочестие... Той ще съди сиромасите по правда и делата на страдалците в страната ще решава по истина. С жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата му - истината. Тогава вълк ще лежи заедно козле, теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги води... Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа , както водите пълнят морето...
Тогава Господ пак ще простре ръката си... и ще се прекрати завистта Ефремова... Ефрем няма да завижда на Иуда и Иуда няма да притеснява Ефрема...”.

Когато земята се изпълни с познанието и вярата в Господа - тогава ще настъпи и така желаният и очакван мир, смирението и благодатната доброта у човечеството. Защото доброто ражда добро, както и злато ражда зло. Затова злото трябва да бъде забравено. Ако сред неколцина се появи един зъл и алчен човек, пълен с грандоманска представа за себе си, тогава сред цялата група се пръска отрова, която един ден донася гибелта на всички. Затова и Господ иска да унищожи “завистта Ефремова”, както и горделивата себичност на Иуда - притеснителят на хората със своето славолюбие и страсти...

Но защо Господ, който е всемогъщ, така дълго бави своето възмездие и създаването на така дългоочакваните от хората ново небе и нова земя? В своето “ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ” СВЕТИ АПОСТОЛ ПЕТЪР казва /гл. 3:3-17/:
“И ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда... Господ не се бави да изпълни обещанието си, както някои смятат това за бавене. Но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние... “.

Но какво ще последва, ако хората не се опомнят? Независимо, че “... за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден”, този ден може и е сигурно ще дойде. Ние не знаем точно кога, защото в Божият безкрай на времето живеем по малко от хилядна част на секундата, но денят вече идва...
“Но ще дойде денят Господен, тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разбушуват, а земята и всички неща по нея ще изгорят... “

Къде е нашето спасение? На милионите хора, които спазват Божието благочестие, пък и онези, които са обсебени от сатанинските грехове и помисли, но все пак и те са човешки същества? За последните пътят минава през покаянието. А за всички заедно е казано:
“Затуй , възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни. И дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение. Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.”

Новото небе и новата земя, създадени от човечеството, очистило се от греховете, надвило на сатанинството у себе си, или човечеството, появило се отново след незнайно какъв период от време след огнен катаклизъм, изгорил до последния атом разпадащите се от грехове и пороци личности и народи, ще бъде необикновено.

В Откровенията на Свети Йоан се казва /гл. 21:1-27/: “И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали и морето вече го нямаше... И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях. Те ще бъдат негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им. И смърт не ще има вече. Ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се
мина... И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя... на жадния Аз ще дам от извора на живота вода!”

Днес хора и народи са наистина жадни за вода от извора на живота. Това е чистата и благословена вода на мъдростта, просветлението, любовта, вярата, на добродетелния живот. Много кал и тиня се стовари в изворите на човешкия ни живот досега. Като че се надпреварваме да се цапаме едни други и да правим от чистия извор на живата блато, в което сатанинските страсти у прокълнатите от природата да не се показва и да не личи. И ние, които също сме с тях в тази кал и тиня, смятаме понякога, че и нашите лоши помисли, корист, омраза, завист също не се виждат. Но това не е така. Ако си останем в тази яма, ако не излезем на повърхността и се очистим, ако не помогнем и на грешниците да видят светлината - пътят на всички ни е в една посока. Към унищожението и ада. Време е всеки да потърси и у себе си това ново небе и тази нова земя, за която пише Библията...

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад