19 октомври е Ден на Свети Иван Рилски – Чудотворец.
Храмов празник на едноименната Българска Църква в Чикаго.
Поместваме словото и стиховете за Светеца от енорийския свещеник към църквата Свещеноиконом Валентин Ноцков

При огромните успехи на науката и изключителния технически прогрес, който ни предлага днешната материална култура, за никого не остава скрита дълбоката въздишка на неудовлетвореност и разочарование от съвременния живот като потресен вик на отчаяние. При целия външен блясък и претенции на цивилизованост в съвременната демократична епоха, все пак живо се чувства огромна морална пукнатина, която става все по-фатална и бездънна.
Причините на тая трагичност се крият в това, че никакво опиянение от техническия прогрес с материалните му придобивки не може да даде покой на възвишения човешки дух, създаден от Бога и посветен на Бога, толкова повече че той е осъден да води призрачен и фарисейски живот, в който вътрешният човек чезне от духовен глад.
Да, колкото повече идеята за Бога и за безсмъртието на душата в живота на човека се подценяват, толкова по-страшно става духовното равнодушие, което неминуемо завършва с морално падение и духовна смърт.
Затова в настоящето бурливо и крайно напрегнато време, когато вниманието на човеците всецяло е погълнато от многото проблеми и борби около земното съществуване, когато любовта към Бога и ближния са така често и грубо пренебрегвани, когато човечеството е изправено пред завоя на една дебнеща го гибел, повече от всякога е необходимо да се напомня за ония великани на духа, които дълбоко осъзнали колко преходно е всичко земно, решително са скъсали с порочния свят, отивали са в пустинята и там в недрата на неопетнената девствена природа, в денонощен самосъбран молитвен подвиг, са побеждавали в себе си всичко плътско. Очиствали душата си от ръждата на греховните наслоения, възстановявайки Божия образ и подобие в себе си за пълното тържество на духа над плътта. Чрез своя мистичен възход, без да са бегълци от света и живота, както мислят някои твърде обичащи земния свят, станаха повелители и учители на света, издигнали се над него в ролята на идейни учители на света, проповедници на истината, носещи я не само на думи, а осъществена реално в постиженията на духа, в неговите безкрайни възможности на творчество и необозрима красота.
За тях свидетелства преди всичко Бог: “Аз ще прославя ония, които Мене прославят /Цар.2,30/, казва Той, а ние знаем, че няма да остане безсилна нито една божествена дума /Лук.1,37/. Словото, което излиза от устата Му не се връща празно, а изпълнява това, за което е изпратено /Ис.55,11/.
Такъв един великан-светец и изключително явление в духовния живот на българския народ е свети Иван Рилски Чудотворец. Живял в епохата подир покръстването на българите, през царуването на цар Симеон и цар Петър. Целият му живот в Рилската планина представлява дълъг път от подвизи, изкушения, пост, молитви, които създават от него един висок нравствен образ на духовно съвършенство, достоен да бъде надарен с чудотворна сила от Всевишния и да бъде извор на утешение на българския народ.
И действително, при него често идвали за утеха и наставления изпърво от цялата околия. При него моралната атмосфера е била много чиста и всеки, който вярвал и се надявал, дохождал да си отдъхне и почерпи мощ за новите житейски грижи. Всички си отивали ободрени морално, просветени духовно, с по-силна любов на сърце към Бога и ближния. Сам цар Петър е ходил да го търси, но нямал щастието да го види, а издалеч му се поклонил и получил благословение. На изпратеното писмо до св. Иван цар Петър получил отговор, който бил за него велико душевно утешение и безценно богатство, защото в него св. Иван му пишел:
“... да изпълня твоята просба /да се видят отблизо/, аз не мога, защото ми е вредно, но заради вярата и усърдието ти аз приемам от даровете ти само храната, хляб и ошав, а златото ти повръщам... За мен богатството е Христос, а за държавата е потребно... Но и ти, царю, ... не трябва да се привързваш о богатството... Недей забравя сиромасите, болните и бездомните... Бъди предан на нашата майка - църквата, за да ти даде Бог небесни добрини, които човеческият ум не може да постигне...”
Силата, подкрепата и моралната утеха на народа ни продължава и след смъртта му. В дните и годините на тежко робство, той всякога е бил и си остава най-голямата утеха и упование за българския народ. За това пък добросъвестните ни еднокръвни съотечественици го сподобяваме с ореола на светостта и коленопреклонно го молим да бъде молитвен ходатай пред престола на Всевишния, както за българския народ, така и за цялото ни православие.
Да бъде вовеки благословено скъпото ни отечество под молитвените криле на Великия ни ходатай и закрилник пред Бога - Рилския Чудотворец. Нека светилникът му да просвещава и освещава всички български чеда в благодат и мир.

УСПЕНИЕ НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

“Радвай се, преподобни Иоане,
Рилски Чудотворче,
слава и радост наша!”
/Из службата на Свети Иван Рилски/

Свети Иване, радост и утеха в скръбта ни,
Простри десница свята върху нас!
Ний грешни сме, и ето оковани
Държи ни злото в лютата си власт!

О, ние сме деца на греховете,
Живеем в свят потънал в коварство и лъжи,
И все пак тих копнеж в сърца ни свети –
Да се спасим! Но как? Ти сам кажи!

Пред нас, зад нас реват бесовете шумни.
Наслади съблазнителни зоват.
И ние хвърляме се кат безумни
В обятията на зиналия ад.

Тъй ден след ден лети, а ние чезнем
В греховните измами на света,
Забравили пространствата надзвездни
И вечната небесна красота!

Блажен си Ти, че литна със жажда свята,
В просторните лазури на духа!
Остави в низината лъжата и суетата
И радостите дребни на греха!

Кат ангел лекокрил с хвалебна песен
Ти литна в Божий небосвод
И с поглед, в надземното унесен,
Летеше Ти от възход към възход!

Сърцето Ти жадуваше за други
Велики радости, де Божий мир цари!
В полянката сред ухаещи теменуги
С Бога разговаряше се Ти.

Ни тътенът греховен в градищата
Смути мира на кроткия Ти дух,
Ни мътната мълва на суетата
Докосна с грешни думи твоя слух.
Ти вслушан бе в химните небесни
На ангелите, безплътни духове
И своите песни с чудните им песни
Ти сливаше молитвено в самотни часове.

Ти кат бор пораснал сред скалите
Със връх всегда в небето устремен
И нивга не обърна си очите
Надолу към греха от Теб прозрен!

Тъй Ти възнесе се до небесата
Далеч от злобата на суетния свят
И кат орел, забравил низината,
Ти къпеше се в Божията чудна благодат!

И днес високо се над нас издигаш
Връх най-висок на родни хоризонт!
Ний виждаме, как облаците стигаш
И там в сияние стоиш пред Божий трон!

И молим те ний, твоите братя малки,
Простри ръка над нашите съдби!
Свети над нашите пътеки жалки
И направи ни Божий раби!

Ний виждаме във своите бездни тъмни,
От Тебе колко, колко сме далеч!
О, нека над пътеките ни съмне,
И ние чуем благата Ти реч!

И отвратени от греха тогава,
Дано възлюбим тихите мечти
На Твоята душа тъй величава –
Да бъдем там, където си и Ти!

Назад