Колко труден стана нашият свят! Новините пристигат като студена градушка и ти се струва, че не хора, а диви животни се разкъсват в някаква гора заради плячка, която не могат да разделят или защото са прегладнели. Четем и слушаме какво става по нашето старо отечество. Измамници без Бога в сърцето и без морал си присвояват залъка на хората, здравето, учението, къщата, бъдещето, живота на честния и почтен човек, който не може да граби като тях, няма власт или бодигардове за себе си. И питаме се - дали наистина всички сме деца на Майката Земя, творението на Създателя? Или ако не сме - кой е създал едните и кой - другите?

Светът днес е пълен с новини. Знае се много - или поне това, което някой решава, че може да се знае от всички. Светът прилича на селския мегдан, където преди не много време хората са се събирали за да си кажат кой какво е научил. С други думи - новините.

Днес новините отиват при хората - по радиото и телевизията, с вестниците. От тези новини всички научават, че еди коя си партия спечелила изборите, че еди коя си държава била приета в еди какъв си съюз от държави, че еди къде си направили нова подводница с много повече атомни ракети, че някакъв мошеник или корпорация от мошеници заделили за себе си сто долара или милиард.

И какво от това, че нещо се знае?
Става ли по-добър светът от цялата тази неизмерима енергия, с която се върви към някакъв неясен и понякога страшен прогрес? Случайно ли е, че почти навсякъде по света хората си говорят помежду си за “доброто старо време”? Истина, че това е главно защото в “старото време” всеки е бил по-млад и, знае се, няма нищо по-хубаво от младостта и здравето. За какво ти са къщите, колите и любовта ако си стар и болен? Но по същия начин може да се запитаме - защо ни са тези съюзи, в които влизаме, тези управници, които избираме, тези телевизии, телефони, магистрали, бомбардировачи, тези здравни каси и паспорти с чипове, ако заедно с тях животът ни става все по-тежък? Имаме все по-малко време да идем до планината, да нагазим в морето, да седнем с приятели под черешата и да се погледнем с обич в очите... Работим все повече и повече в нерешимия проблем да си платим никнещи като гъби след дъжд задължения... Те стават все повече и са за все по-различни неща. Купуваме непотребни неща, които някой е направил да припечели от тях и е втълпил в главата на децата ни, че това е “последният хит” и който го няма е глупак...

Напразни ще са усилията ни да направим по-добър нашия свят, ако всеки - от овчаря до министъра се грижи само да умножи парите и имотите си и забравя духовното, което Бог е вдъхнал у човека. И така го е отличил от другите земни твари. Колкото повече човечеството се пристрастява към безумното желание да насъбере в живота си повече и повече имане, толкова по-абсурден става животът. Не е ли потвърждение на това и тази глобална финансова криза, която сполетя и Америка и целия свят?

Защото животът е преди всичко дух и отредено време, което винаги свършва. Не зная и не искам да зная как човек се прощава с този свят, като оставя в сейфовете на някоя банка парите спечелени с адски усилия, с унижения, с престъпления, с измами, с безкрайна работа по 14 часа на ден... Или след почти животинско-озверени битки на живот и смърт с подобни нему гангстери за плячката, с постоянен страх от белезниците и килията... Бог ни е сътворил да живеем заедно и в любов помежду си за да намерим щастието. Всяко прегрешение пред другия до нас е рана, която няма да зарасне. И много далеч от Бога е онзи, който живее само със земното и тленното, за себе си, а не и за духовната близост с другите хора наоколо си.

В Евангелието от Лука /гл. 12, 15 - 23 / четем думите на Спасителя: “При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.
И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата родила много плод. И той, размишлявайки в себе си и казвайки: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя - ще съборя житниците си и ще съградя по-големи. И ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготви се за много години: почивай, яж, пий, весели се!
Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това що си приготвил кому ще остане?
Тъй бива с тогова, който събира имане само за себе си, а не богатее в Бога.
И рече на учениците Си: душата струва повече от храната, а тялото - от облеклото”.

Но днес светът е пълен с много хора, които са прегрешили. Мнозина са попаднали в мрежите на сатаната-дявол, който ги е научил на охолен живот и е присадил в тялото им много пороци. Трябва ли да ги прокълнем всичките и да общуваме само с праведните? Можем ли да ги изоставим и пренебрегнем? Нали християнската душа по това се познава - че вдига от земята падналия, прощава на грешника и го подкрепя в праведния път! Добре ли ще бъде да се разделим на две и вечно да се борим помежду си - тези дето са натрупали богатство и тези дето с почтеността си и грижата за духовното са изостанали в материалните придобивки на съвременния свят? Не са ли едните заблудени от дявола и нима никога няма да разберат това и да се върнат към човешките си корени? Да дойде време, когато алчността ще изстине и всички ще се ползуват от безкрайните богатства, които Бог е сътворил в нашия свят?

В Евангелие на Лука четем /Гл. 15, 11 -34/: “Един човек имаше двама сина. И по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда. И отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини. И той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе. И не съм вече достоен да се нарека твой син. Направи ме като един от наемниците си.

И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му и му домиля. И като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. И бащата рече: изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете. Па пригответе угоеното теле - нека ядем и се веселим! Защото моят син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нивата. И на връщане, като наближи къщата, чу песни и игри. И като повика едного, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде и баща ти каза да приготвим угоеното теле, защото го прие здрав.
Той се разсърди и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих, и мене никога и козле не си ми дал да се повеселя с приятелите си, а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти отреди угоеното теле.
А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е и твое, а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери”.

Всеки има своя път през покаянието към доброто. И нашата Вяра, Христовата църква ни учи на това. Това е Спасението за хората.
Но ако блудният син не се завърне? Ако той не се отвърне от греховете, предложени му от сатаната? Ако парите си останат като преграда между него и братята му и той продължава да се опива от техния измамен блясък?
Мъдрецът Лука казва по този повод в своето Евангелие: “... Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада.”

Не стана ли така при нас? Не запустя ли страната ни, от която стотици хиляди излязоха и се пръснаха по света?
И като че няма друг път кам спасението на човечеството. Ако тъй продължи светът, както е тръгнал сега, кризата ще се задълбочава, пътят ще си остане същият - към гибелта - и тогава само идването на Спасителя Христос отново ще спаси човечеството. Как ли всеки от нас би го посрещнал в часа на Истината?

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад