Ходили ли сте нагоре - към Скрино?
Вървиш, вървиш по криволичещия път и ти се струва, че той свършва някъде там - в започването си...
От кого ли бяга?
От топлината в низината, от хорската суета? Или там, нагоре, по върховете на дървета може да се улови нещо, което ние, хорицата долу не чуваме?

Може би този зов-шепот е чул Иван от Скрино за да се засели в Рилската дива пустош и да се отдаде на монашески живот.
За неговото отшелничество и неговите чудеса е писано много. Ние и сега усещаме влиянието им върху нас. Той още тогава се докосва до друга действителност, издига се над законите на времето и навлиза в духовното измерение. Още тогава той постига всичко, което човек иска от живата. Постига духовна светлина и себеосъществяване.
Защо ние, неговите последователи, които му се кланяме, палим свещи за здраве, защитаваме, хвалим, а не можем да намерим пътя за отстраняване на страданията си, болестите, хаоса? Защо духовните учения ни учат на мъдрост, а животът не се променя? Обикаляме по света, изучаваме чужди ктултури, смятаме, че сме променили непроменяемото у нас, а този рилски исполин е успял да проникне в непроницаемото за онова време там в пустошта, без да иде никъде? А сега е навсякъде и получава онова, което всеки един от нас и днес може да получи, ако има неговото желание за себеосъществяване. Той се явява като получател, който иска да вземе, защото действително има желание да придобие предлаганото. Ние го разбираме, усещаме неговата сила, но все повече се препъваме в тъмнината и суматохата на нашия физически свят.

Пътят продължава своето криволичене нагоре и вече се забелязват знаците за новопостроен манастир. Наричат го “Мъжка общежителна Света обител “Свети Йоан Рилски”, с. Скрино. Руенският манастир е един от първите български манастири, основан скоро след покръстването на българския народ при царуването на Княз Борис - Михаил. Според историческите сведения манастирът е носил името на Свети Димитрий Мироточиви и в него великият български светец Свети Иван Рилски е направил първите си стъпки в монашеството. В продължение на пет века манастирът е бил средище на църковно-религиозен живот. В началото на 15 век, при нападенията на турските нашественици, той е разрушен. Възстановен е около 80 години по-късно над днешния град Бобошево. От този манастир до наши дни е запазен само храмът.
Основният камък за издигането на настоящия храм на мястото на стария манастир над село Скрино е положен през 1995 година. С усилията и подкрепата на благочестиви християни храмът е построен и през 2003 година е извършено пълното му освещаване. Същевременно е започнато изграждането на манастирските сгради.

Днес манастирът е действащ.
Неделя, привечер е, тихо и кротко е в гората. Само нашата кола, поела към високия връх, разваля чистия въздух.
Пристъпвам със страхопочитание към Храма. Затворено е вече. Разглеждам картината на входа и усещам тих свеж глас:
- Ако желаете, ще ви отворя Храма.
Радост изпълни душата ми и аз успях само да кимна с глава. Разказах, че повода да дойда тук е току-що завършилото обновление на православната ни църква “Свети Иван Рилски - Чудотворец” в Чикаго, че посетих и “Рилския манастир”, а сега искам да видя и този нов Храм.

Заприказвахме се. Монахът отказа да говори за храма.
Каза, че оставя на Храма да говори за себе си и делата си в бъдното. Беше му много приятно, че на три места по едно и също време Свети Иван разстила своята духовна мощ и грижа за хората. В Рилското духовното хранилище на българския народ, в Скрино и тамо далеко - в Чикаго...

Свети мисли имаше в ума и възвишени чувства в сърцето на този млад човек. Говореше за християнството и неговото влияние върху народа ни. Учудваше се на моите възгледи за днешната криза, че страданията ни са нашите изпитания и че в тях хората ще пораснат до нивото на разбиране, че не трябва да живеят така, както са живели досега , че е време да осъзнаят необходимостта от единството си и единството на техните интереси.
Вяра, одухотвореност, загриженост за целия свят имаше у този Божи човек. Студеният вятър като че ли минаваше покрай него.

После ние заговорихме за картината на входа. Рилският Свети Иван от Скрино, застанал с отворена книга и до него малкият Лука - неговият племенник. Отишъл при своя чичо в Рилската пустош да се учи и живее в духовните закони и монашеството.
От другата страна на вратата - отново Свети Иван Рилски, който със скръб наблюдава как брат му отвежда вече духовно посветения Лука към мирския живот. Защото със светия си молитвен живот духовните хора изглеждат луди в очите на онези, които не чуват духовността. На картината Малкият Лука моли чичо си да се моли за него...

Имаше прекрасен залез, който отрази есенния мир на гората във фотосите. На раздяла запитах този скромен благороден човек как се казва. Той изрече тихо:
- Аз съм Лука! Не съм от тук. От Русе съм.
И се прибра така тихо, както бе дошъл.

Емилия ИВАНОВА

Назад