...Когато познанието за Бога изпълни Земята хората ще станат други.
Едва ли външният ни вид ще стане много по-различен. Друга ще бъде духовната ни същност.
Животът на хората след грехопадението е преминал през различни стадии на развитие. Редували са се години на благоденствие и добър живот с години на яростни войни и омраза между народите, омраза сред хората в един народ и дори омраза сред поколенията или в семейството . Това и днес продължава. И ако погледнем нещата по внимателно ще кажем: “Да, това е така. И днес има гладни и бедни, и днес има болести и страдания. И днес богатият и силният прави почти навсякъде каквото си иска. И днес градовете са пълни с бандити, грабители, с алчност, измама, грехове и пороци.
Но нека си припомним жестокостите преди векове и хилядолетия. Ордите на поробителите, превзели чуждия град, избиват до крак населението и заграбват всичкото им имущество. Смятало се е за в реда на нещата. Хората са поробвали други хора и са разполагали с тях като с вещи - дори с живота на робите. И това е било в реда на нещата.
Днес не е така. Колко много се промени светът от времето, когато Бог изпрати своя син да спаси човечеството! Колко много дължим на Божието слово, което стигна до нас от устата на Спасителя и неговите пророци! Колко много дължим на Библията и на Вярата!
Истина е, че на нас ни се иска много по-бързо да изгоним сатаната от нас самите и цялата Вселена, и се питаме защо това ново небе и нова земя, които очакваме все не идват... Понякога се досещаме, че нашата година и нашият век дори е само миг за сътвореното от Бога безкрайно време и безкрайна земя.
Унижени и оскърбени, понякога ни се иска да се случат съвсем наяве поличбите, с които Апостолите и творците на църковните книги описват края на грешния свят - огнения ад, огромния потоп, разтворената земя, която поглъща грешниците. Но така разказаното възмездие се нуждае от тълкувание.
Тялото на човека е не всичко, за великата идея с която той е създаден. То е само един съд, в който душата преживява отредения и период на изпитание на нашата земя.
Затова и истинският християнин се грижи за спасението на душата си. За душата, която е част от вечността и която след краткото си съществувание в нашето тяло, излита от него и се слива с вечността. И там именно, за нея настъпва огненият ад, вечните мъки и страдания, които са описани в книгите или се предават от уста на уста. Или там започва нейният нов, щастлив, живот.
Само спасените души, надвили сатанинските съблазни, алчността, не подали се на престъпления, на страсти, на човекоубийства и издевателства, ще заживеят в онзи изгубен рай, който Бог беше определил първоначално за човека. Няма да има там смърт и болести. Хората ще живеят задружно помежду си и в главите им няма да се въртят сатанинските мисли как да заграбят повече за себе си, как да излъжат или убият някого, или как да съберат повече пари за да властвуват над останалите. За всички ще има достатъчно и няма да съществува алчността, която виждаме до какво докара страни и цели континенти и в наше време.
Няма край на познанието за Бога. През цялата си вечност човечеството ще има все нови и нови творения на Божията воля, които постепенно ще опознава. Човек ще става все по-съвършен дори при земния си живот. Той постепенно ще се научи да управлява своята душа така, че тя да не влиза постоянно в конфликт с неговото тяло.
Сега човек живее на Земята все още под властта на своето тленно тяло. Но когато духовната същност надделее и тялото стане абсолютно подвластно на облагородената душа, тогава не би ли могла тя да си остане завинаги в него? Защо ще иде на друго място за да продължи вечния си живот?
Защо да не остане в своето тяло, което може да и хареса, може и да продължи да и служи вярно и завинаги? И когато край себе си има също такива души, които са останали в своето тяло. Не ще бъде необходимо човешката душа да се преселва в нови селения, да опознава новият за ней Рай и да води там своя вечен живот. Защо да не остане в своето познато тяло, сред душите и телата на своите познати съвременници, които познава и обича, и с които да бъде заедно завинаги във вечността?
Не се ли състои в това смисъла на нашата най-важна християнска заповед -

СПАСЕТЕ СВОЯТА ДУША
И не се ли крие тук загадката за Новото небе и Новата земя?
Това е загадката, над която днес мислят добрите умове на човечеството.
Постепенно истината се очертава, но това е все още далечен и слабо разпознаваем силует.
От тези две неща, които ни правят хора - душа и тяло - сега душата е безсмъртна, а тялото - тленно. Но един ден, когато душата се справи със смъртните язви, които го унищожават и то също стане вечно - и душата може да си остане в своя временен дом и той може да й стане вечно жилище.

И ЩЕ ДОЙДЕ БЕЗСМЪРТНИЯТ ЧОВЕШКИ РОД
Може би всичко това сега ни се струва като някаква небивалица, каквато е разказ за компютър или за предаването на звук и образ през въздуха за човека от каменната ера. Но кой управлява човешкия живот? И ако това не е мозъкът, който е също сбор от химични процеси, остава да е само Божествената частица вдъхната в човека - душата. Без нея... няма нищо. Нима ще видиш, ти, човече Божи, градовете и хората? И дали има или няма всичко друго - създадено от Бога - реки и планини, планети и безкрайните галактики.
Няма да бъде просто човек да научи душата си да управлява по-добре тялото, в което е вселена.
Във всеки случай тя ще трябва първо да се отърси от сатанинските отрови, които са наслоени от предишните поколения в тази толкова противоречива обвивка - тялото. И откъде да се почне? Може би пак от мъдростта, оставена по страниците на Книгата на книгите - Библията от хора, които са били по-близко с душевната си същност до Първосъздателя.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад