15 декември 2008 г.
ЖИВОТ СРЕД ДОБРО И ЗЛО
През последно време, независимо, че хората стават все по-образовани е се откриват все по-нови неща, с които животът се улеснява, в повечето страни на света хората като че живеят все по-трудно, с много проблеми и в постоянен страх от бъдещето. Струва ни се, че това се случва само на нас, които сега съществуваме на Земята. Но изглежда не е така. Като че във всяка ера, по всяко време, човешкият живот е бил поставян на изпитание.
Апостол Павел пише в своите библейски текстове /стр.1391, гл. 3: 9-18/ думи, отправени към хората преди две хилядолетия: “Безумци! - рече Господ на сърцето си . - Развратиха се човеците, вършат само гнъсни дела. Няма кой да прави добро”.
Като че е писано по наше време... Пророкът упреква и по-нататък хората така: “Както е писано: няма нито един праведен, няма кой да разбира, няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя , вкупом станаха негодни, няма кой да прави добро, няма нито един. Гърлото им - отворен гроб, с езиците си лъстят, под устните им - аспидина отрова. Устата им пълна с клетва и горчилка. Нозете им бързи за проливане на кръв. Пустош и неволя по техните пътища. Те не познаха пътя на мира. Страх Божии няма пред очите им”.
Но може ли да се отчайваме? Има много неща, които показват, че идват последните дни на сатаната, поставят съвременния човек по-близко до Бога, по чийто образ и подобие е създаден. Вече сме далеч от онези времена, когато е било като правило победителите да избиват победените, да разрушават домовете им, да ограбват и насилват на воля. Днес моралът като цяло е по-друг.
И ето, пред идещите велики празници Рождество Христово, когато сърцата на хората се отварят и всички се поздравяваме с радостната вест за Христовото рождение, когато си разменяме подаръци и даваме по-щедро помощта си на нуждаещите се, реших да ви представя и някои примери за благотворителност които възвишават нашия род. Понеже живеем в Америка ще разкажа, каквото зная, за една от най-характерните черти на американеца - и тя е именно благотворителността.
Началото й се корени в дълбоко религиозната същност на болшинството американци. Една от библейските заповеди гласи “По блажено е да даваш, отколкото да взимаш”. Разбира се практичните заселници на Новия свят отрано са разбрали, че за да даваш трябва да имаш и затова бързо свикват да работят много и да взимат отплатата за този си труд.
Така основите на уникалната американска благотворителност се поставят отдавна - още при първите богати американци.
Известен е жестът на Ендрю Карнеги, с чиито средства е построен прочутият Карнеги-хол в Ню Йорк. Макар и да е имал много, той често повтарял, че “Парите не бива да стават вашия Бог” и в един момент дал богатството си за благотворителни цели, оставяйки за себе си само малък процент от доходите на създадените от него предприятия.
Джон Рокфелер е известен също с построения от него Рокфелер Център в Ню Йорк и със своите благотворителни фондове. Строежът на Центъра е начинание с двоен ефект - строен е по време на голямата депресия в САЩ и изграждането му осигурило работа на хиляди безработни.
Известен в наши дни със своята благотворителност е най-богатият в света човек - Бил Гейтс. Той и съпругата му Мелинда са дарили досега над 28 милиарда за хуманни цели. Тази сума е половината богатство на неговата компютърна империя! Миналата година той дари 3 милиарда долара за създаването на фонд, който да финансира програми в областта на здравеопазването, образованието и информацията.
Един от основателите на компанията “Интел” - Гордон Мур и жена му Бети дадоха 7.3 милиарда долара за защита на околната среда и развитие на науката.
Американката Карен Пителман през 1999 г. дава 3 милиона долара за финансиране дейности на женски благотворителни организации. При това тя оставя в своята банкова сметка за себе си само 15 хиляди долара. Тогава била на 29 години и някои я наричат “непоправима социалистка”, а други - просто луда.
Благотворителността в Америка няма цвят и религия, но също така и имуществен ценз. Тя е същност на всеки американец. Както на Рокфелер, така и на работника във фермата. Малко са хората, които казват: “никой не се грижи за мен, да се оправя всеки, както може”. Онзи, който е направил или прави крачка по пътя към своето американско бъдеще трябва да се съобразява с това. Не защото някой го следи дали е “благотворителен” и ще го накажат, а защото, за да успееш в едно общество, трябва да се научиш да живееш, работиш и мислиш така, както е прието в това общество.
Днес в САЩ действуват 50 хиляди фонда и други организации, които събират средства и ги разпределят в различни сектори. Още 1 327 860 нонпрофит фирми и организации се занимават с благотворителност. Смята се, че 75 процента от американците правят поне веднъж в годината дарение на нуждаещите се. Много американци дават като волунтери в полза на обществото и част от своето време - работят, обучават и си помагат едни на други. Миналата година всеки втори американец в трудова възраст е работил като доброволец при обществени мероприятия, в болници, църкви, в помощ на стари или бедни хора и пр.
Благотворителността е дълбоко вкоренена в американското общество. Тя е основа в съзнанието на американеца, в неговия бит и култура. И тя е сред най-добрите черти на общността, в която ние искаме да се интегрираме и да живеем добре.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
Назад
|
|